Третата книга от поредицата "Алена кралица" ни потапя в света на отчаянието, когато си попаднал в "Кралска клетка" - буквално.
Тези, които знаят какво е да си в мрака, ще направят всичко, за да останат в светлината.
Преди да започна по същество тази статия, отправям обичайното предупреждение, че тъй като това е трета книга от поредицата, то няма как да няма спойлери за това какво се е случвало в предните две. Затова, ако някак си сте попаднали тук без да сте чели "Алена кралица" и "Стъклен меч" или излизайте веднага или пък четете на своя отговорност.
Както вече знаете, първата книга постави на сериозно изпитание търпението ми с наивността на главната героиня, а втората успя да ме заплени изключително много с развитието на героите и обратите, които ни предложи. Третата определено ми отне значително повече време за довършване, защото - най-лесно мога да изразя това с метафора - ме накара да се чувствам така, все едно чета в компанията на поне два-три диментора*, които изсмукваха цялото щастие и надежда от мен.
Не ме разбирайте погрешно - книгата сама по себе си е великолепно написана, но ситуацията, в която е поставена главната героиня изобщо не е завидна. Когато приключихме "Стъкленият меч" Червената гвардия точно беше постигнала огромен успех под формата на завладяването на затвор за сребърни и новокръвни и в редиците им бяха постъпили мнозина. Щастието от победата обаче беше безвъзвратно помрачено от ужаса от загубата на брата на Мер - Шейд, а след това и от това, че Мер се предаде на Мейвън, поддавайки се на заплахите му. Именно така тя се оказа в "Кралска клетка".
Ако тепърва пристъпвате към изданието, трябва да знаете, че през по-голямата част от книгата Мер е в ситуация, която не дава и зрънце надежда за това, че ще се спаси по някакъв начин от капана, в който е попаднала. Междувременно Мейвън и съветниците му плетат машинации, кралски интриги и медийни манипулации, с които рисуват образа на Червената гвардия като терористи, убийци и като цяло - на лошите в историята, използвайки за целта и Мер.
Повествованието е разнообразено от автора чрез разглеждането и проследяването му от няколко герои, които предлагат гледни точки, пречупени през собствената им призма и ситуация. От една страна имаме Мер, която отразява първо своя плен и строг затвор, а след това пътуване и случките в кулминацията на романа. От друга - Камерън - момиче, което Мер привлече насила към Червената армия, но гони своите цели и иска да спаси брат си. Тя разказва за структурата и начина на работа на организацията, акциите им срещу царуването на Мейвън, както и как Кал се интегрира в ролята си на прокуден принц, по кои пътища поемат Килорн и още редица герои.
Тя беше неговият ураган и всичко го дърпаше все по-дълбоко към окото на бурята.
А ето и нещо, което много ме изненада - третият персонаж, през който започваме да виждаме историята към края на романа, е не кой да е, а Еванджелин Самос! Представена като един от по-негативните герои от самото начало на историята, сега тя придобива дълбочина и внася както разнообразие в типажите, с които се сблъскваме, така и още една, различна гледна точка. Авторката до толкова майсторски се справя с образа и, че признавам, че към края започнах да и симпатизирам до известна степен.
Признания, прекрачване на граници от всякакъв тип и вид, заговори, обрати и предателства - в "Кралска клетка" има всичко това и още много. Затова ви препоръчвам да си направите огромна кана чай, да се завиете с одеало и да се потопите в продължението на историята на Мер Бароу!
*диментори - създания от света на Хари Потър, които изсмукват само с присъствието си цялото щастие и надежда от света.
