Признавам, че до голяма степен единствената причина, поради която пиша статия за тази книга, е че не исках да губя стимул с писането по време на възраждането на това литературно пространство от пепелта.
Разбира се, това далеч не значи, че мнението ми за "Алена кралица" на Виктория Айвярд е негативно... А ето го и него!
Преди да започна да слушам книгата в Storytel не бях чувала за нея, а дори и да ми се беше мяркала в социалните мрежи, не и бях обръщала кой знае колко сериозно внимание. В търсене на нещо, което да ме заплени обаче, приложението ми е я препоръча и реших да я тествам.
Нека започна от това, че гласът, който я чете, за мен не беше подходящ за историята. Не можах през цялото време да го припозная с главната героиня, от чието лице е книгата: Мер Бароу, въпреки, че тя е на тийнейджърска възраст - на 17 в началото на историята. Това, разбира се, изобщо няма да е проблем за тези от вас, които държат книгата в ръцете си - или пък в списъците си за четене на нощното шкафче, библиотеката или в електронната си книга.
Не подходих с абсолютно никакви очаквания към изданието, а може би поне трябваше да прочета с какво се захващам, защото буквално първото изречение от представянето на книгата е:
„Алена кралица” на Виктория Айвярд е приказка за тийнейджъри, антиутопия в едни далечни времена, когато класовото разделение е по-осезаемо от всякога!
Акцентът, който бих искала да откроя, е че историята наистина е точно това, което се казва тук: приказка за тийнейджъри. Но и да го допълня: с политически игри за пораснали!
За историята
По същество историята е антиутопия от бъдещето, където съществуват условно две класи: на сребърните и на червените. Сребърните са тези със специални, свръхестествени способности, и сребърна кръв - съвсем буквално. Те са по-висшата раса, тези, които властват. Червените, от своя страна, както можете да предположите, са с червена кръв. Те са работници и войници, в най-добрия случай - специализирали се занаятчии, ако са показали завидни способности в дадена област, с която да служат на сребърните със своето майсторство. Тези от тях обаче, които са имали нещастието да са посредствени и да не открият работа навреме - до 18-тата си година, биват мобилизирани за военна служба и отиват да се бият срещу враговете на държавата, в която живеят. А тази война се води от над столетие... и няма изгледи да приключи.
За героите
Мер Бароу е именно едно такова момиче - посредствена до мозъка на костите си червена, отдавна примирила се с бедността, с контузения си баща - ветеран от войната, с тримата си братя, изпратени на фронта, кротката си майка и талантливата си в шиенето сестра. И с това, че я чака военна служба след по-малко от година. Именно през нейните очи виждаме селището, в което живее и опознаваме силно поляризираното общество на червените и сребърните.
Тъй като Мер няма специален талант, с който да блесне и да помага на семейството си, тя прави единственото, което едно безперспективно момиче успява да измисли - краде на дребно. И така дните и си минават, докато най-добрият и приятел не се оказва в безизходица - майсторът, при когото чиракува, почива, и той остава без работа и с броени дни, преди да го мобилизират. В отчаянието си Мер търси начин да го спаси. И го открива. Но не подозира, че той ще преобърне целия и живот по начин, по който никога не е очаквала...
За детайлите
Има някои неща, които се открояват като сериозен позитив в книгата за мен, но и които трябва да имате предвид: Мер е герой с типично мислене на дребно и ограничени хоризонти в началото на историята. Всичко е черно и бяло, добро и зло, Ин и Ян. До края на книгата тя израства изключително много, но не очаквайте чудеса - в тази история развитието на героите е доста плавно и постепенно и бих казала, че не бива да се изненадвате на наивността, която пази до последно.
И друг път съм казвала, че не съм най-сериозния читател на фентъзи, но за моите скромни изисквания и желания светът на Мер бе построен добре. Признавам обаче, че това, което до голяма степен ми допадна, беше, че все пак има препратки към нашия свят и някои удобства и устройства, с които сме свикнали, както и споменаване на бегла история.
Важно е да отбележа, че ако очаквате книга, в която любовната история е на фокус, "Алена кралица" не е за вас. Ако обаче търсите политика и политически игри и интриги, неочаквани предателства и мащаб, далеч надминаващ главния герой... е, попаднали сте на правилното място.
В този смисъл искам да кажа няколко думи и за злодеите в историята. Те си заслужават отбелязването, защото изобщо не са тези, които очаквате. Точно както в реалния живот, имаме кукловоди и кукли, намесена е много манипулация и спираща дъха измяна.
И внимавайте, защото има един цитат, който авторката неслучайно повтаря няколко пъти... Аз лично не му обърнах особено внимание, но вярвам, че ще ви запали още повече да я прочетете:
"Всеки може да предаде всеки".
В заключение: "Алена кралица" е непретенциозно четиво, което има своите изненадващо силни сюжетни моменти, няколко оставащи без дъх обрати и завидно добро развитие на героите за жанра на книгата и възрастта им.
А това е само началото на трилогия!
