"Дракон без ездач е трагедия.
Ездачът без дракон е мъртъв.
Добре дошли в Четвърто крило."
Едва ли ще бъде твърде смело да започна с това, че може би всеки, който не е живял под камък в последните месеци и е имал досег до Instagram и TikTok със сигурност по един или друг начин е бил въвлечен в урагана на поредната книга, по която "букстаграмърите" и "буктокърите" полудяха - "Четвъртото крило" на Ребека Ярос (в оригинал: Fourth Wing by Rebecca Yarros).
Това е и поредното издание, което успешно се възползва от силата на социалните мрежи и мълниеносно завладява света. За броени дни всички бройки от изданието в САЩ бяха изкупени, за доставки на печатните издания се чакаше със седмици, а разочарованието бе огромно, когато ръбовете на пристигналите издания не бяха като на първите тиражи - бяха съвсем обикновени, вместо черни, и без дракони, изобразени върху тях. За сметка на това пък в Амазон книгата се предлагаше на баснословни цени, по-високи дори от тези на последната книга от първите издания на книгите на Хари Потър.
Страшно бързо изданието си създаде и същинска армия от яростни фенове, които смятат, че книгата е велика. Както и с всичко друго обаче, не закъсняха и антифеновете, за които това е просто поредно издание, за което шумът (или както му казват младите, "хайпът") е прекалено голям. Логично е при тези силно поляризирани мнения читателите да се запитат:
"Заслужава ли си?!"
Както се казва, истината е някъде по средата ;) А в следващите редове ще ви разкажа и за моите впечатления от историята.
Нека започна с това, че и аз, подобно на милиони фенове по света, се запознах с "Четвъртото крило" благодарение на Инстаграм и фактът, че така добре е научил какви книги харесвам. Бих казала дори, че си върши прекалено добре работата, защото списъкът с книги "За четене" расте толкова бързо, че не мисля, че още два живота ще ми стигнат да изчета всичко в него! А когато книгата ми попадна, все още нямах представа в какво ще ме въвлече.
Първото, което забелязах, беше красивата корица. Семпла откъм цветове, тя прекрасно оползотворява силата на златистата и черната гама, като те кара да се чувстваш така, все едно в ръцете ти е попаднало съкровище. Мога само да се надявам, че прекрасните професионалисти от "Сиела", които съвсем скоро оповестиха, че ще я издават, ще успеят да ни подарят и удоволствието да я запазят или да направят подобна красота. А на тези късметлии, сдобили се с издания с напечатани ръбчета, завиждам благородно, тъй като придават на книгата още по-завършен и красив вид.
Няколко дни упорито се опитвах да избягам от "Четвъртото крило", тъй като ми беше ясно, че при такова голямо търсене няма да ми падне скоро в ръцете. До момента, в който случайно не реших да пробвам да я потърся в Storytel... и животът ми да бъде безвъзвратно обсебен от съдбата на Вайълет Соронгейл (пр. Violet Sorrengail) и борбата ѝ за оцеляване в елитен, но безкрайно смъртоносен колеж. В него обучаващите се кадети (ако оцелеят до това да станат кадети) преминават през редица изпитания и обучение, чрез които доказват своите сила, смелост, кураж, находчивост, ум, аналитични способности. Всичко с това с цел да бъдат достатъчно достойни да станат ездачи на дракони и да защитават родината си от заплахата на съседна държава, която вече десетилетия не спира да ги напада. По-голямата част от младежите, които влизат в колежа, цял живот са тренирали за това. Единственият проблем - Вайълет се е подготвяла през целия си живот да кандидатства за еквивалента на историк в колежа... и последното, което си е представяла, е че ще се наложи да оцелява...
Колкото и да ми се иска да ви разкажа повече за сюжета обаче, няма да го направя, за да имате удоволствието сами да го разкриете. Няколко неща, които да очаквате:
1) Главната героиня е млада жена - Вайълет, и разказът е от първо лице.
2) Не съм сигурна дали книгата попада точно в категория YA (young adult, за юноши) литература, тъй като героите са на по 20 и нагоре
3) Книгата идва с предупреждение за това, че има описания на сцени на насилие, битки и смърт, така че ако сте чувствителни към някоя от тези теми, да продължите с внимание
4) Дракони!!!
И докато последното е доста сериозен стимул да се започне една книга, мога да ви дам още редица причини, поради които "Четвъртото крило" да бъде следващото ви четиво.
Макар че мнозина не определят прозата като връх на писателското изкуство, за мен повествованието беше разгърнато динамично и интересно. Нямаше излишни детайли около изграждането на света, макар че за заклетите фенове на фентъзито и хората, които искат да има изцяло конструирана вселена, в която се развива действието, това най-вероятно ще е по-скоро недостатък. За мен не представляваше проблем, тъй като имаше доста неща, които се обясняваха в движение.
Развитието на героите ми допадна като темпо, тъй като не беше хаотично или прекалено драматично и бързо. Имаше градация, надграждане и израстване. Нещо, което ми направи изключително впечатление бе, че може би за първи път в книга от този тип срещам случаи на здравословно и качествено комуникиране на чувства и емоции и поставяне на граници от герои. Без недомлъвки и без излишни "той си мисли, тя си мисли" моменти на проектиране на черти и поведение.
И още: имаше достатъчно "трохички", които да ме карат да се замислям, когато нещо е важно, но не толкова, че да успявам изцяло да разкрия обратите, които писателката беше подготвила. Заслужава си да спомена, че има немалко драматични обрати, които ускоряват своето темпо, растат по размер и значимост и достигат кулминацията си в края на книгата. И не на последно място, измежду страниците дебне и забулен в сенки герой, който преобръща живота на Вайълет изцяло...
Фактът, че изслушах два пъти поред, един след друг, книгата, може би говори достатъчно за това колко съм я харесала. Но това няма да е откровена статия, ако ви спестя нещата, които не ми стигат, за да кажа "Велика е!". Бих могла сумарно да ги събера в една дума: интеракция.
От една страна щях да се радвам да видя малко повече общуване между Вайълет и нейните съученици? Състуденти? Обяснявам си липсата на опознаването им с това, че при такава динамика се акцентира върху суровите условия и философията, че може да очакваш във всеки момент някой да умре. Както казва един от по-възрастните второстепенни герои: защо да ги опознаваш, като може да умрат скоро? Въпреки това дори интеракциите с предполагаемата най-добра приятелка на Вайълет ми бяха леко постни и щях да се радвам да видя повече.
Това, което може би ми липсваше повече обаче, беше по-задълбоченото опознаване на драконите. Едва ли може да се счете за спойлер, че все пак главната героиня оцелява, за да бъде избрана от дракон, но след първите им разговори ми липсваше връзката между тях и етапите на изграждане на доверие извън непосредственото опазване на дракона и ездача живи.
Извън тези дребни подробности обаче мога да кажа, че книгата много ми хареса и безспорно е едно от любимите ми четива за 2023-та и нямам търпение да попадне в ръцете ми и като физическо копие! А най-хубавото - тя е началото на тетралогия (към момента), чието продължение чакаме още този ноември с името Iron Flame!
