top of page

"Академия на проклятията" - Елена Звездная


След изключително продължително отсъствие от блога (отново), се завърщам с публикация не за една, не за две, а за поредица от цели 8 (осем!!!) книги.

Оценка: 🌟🌟🌟🌟🌟

Автор е рускинята Елена Звездная - писател и журналист, която има зад гърба си двуцифрен брой самостоятелни романи и поредици. Стилът, в който пише, може да бъде определен като нещо средно между фентъзи, приключенска и любовна проза.

"Академия на проклятията" е относително нова част от твочеството ѝ - първата книга, "Не проклинай своя директор – Урок първи", излиза през не чак толкова далечната 2014 година. За една година Звездная развива историята и разгръща сюжетната линия и още през 2015 излиза и последната книга от поредицата: "Как да се омъжиш за тъмен лорд – Урок осми". В англоезичните страни книгите ѝ се издават под псевдонима Елън Стелър (Ellen Stellar).

В тази публикация ще ми се иска да обхвана малко повече какво за цялостната атмосфера на книгите. Затова и няма да обръщам много внимание на всяка поотделно. Все пак предупреждавам, че тук-там може да има мънички спойлери.

"Академия на проклятията" попадна в ръцете ми в електронен вариант, затова и няма как да посоча издателство, тъй като, доколкото знам, в България книгите не са официално издадени все още. Можете да ги откриете в Библио. Там има още редица страхотни книжки на авторката, до които все още не съм успяла да стигна, но чувам, че са повече от феноменални.

На второ място, както винаги, когато снимките не са мои, отбелявам, че правата над изображенията в тази статия - корици и визуализации, идват от официалния (мисля) Instagram профил на авторката (@elena_zvezdnaya).

И така...

Понякога ми е малко трудно да синтезирам мислите си за някоя книга или поредица и този път няма да е изключение, защото "Академия на проклятията" нахлу в живота ми, обсеби мислите и сънищата ми и накратко казано - не ме остави да спя и функционирам нормално, докато не swipe-нах и последния епилог на последната книга.

Тези от вас, които ме познават, знаят, че трудно се впечатлявам от герои и истории, но позволете ми да ви запозная с Дея Риате. Млада, симпатична двадесеттина годишна девойка, която живее в Ардам - приграничен град на Тъмната империя. Светът, в който Дея живее, изобилства от магии и свръхестествени създания. Всяка раса има свое място и обичаи, но всички в пределите на Империята са равни и се подчиняват на Тъмния император. Негов верен съветник и Първи меч на империята е Риан Тьер - тъмен лорд с благороден произход и опит и вещина както във воените дела, така и в дипломацията.

Дея е възпитаница на "Академията на проклятията" и чистокръвен човек. Като такава, тя не притежава магически сили, нито пък свръхестествени способности. Това, което Дея владее обаче, са знания за проклятията и тяхната структура, изключителна памет и прозорливост и вродено умение да се забърква в неудобни за една девойка ситуации. За съжаление, за разлика от много от съучениците си, Дея не притежава богата издръжка и работи в едно от заведенията в Ардам като сервитьорка, от което оценките ѝ страдат. И то сериозно.

Лорд Тьер пък е новият директор на "Академията на проклятията" и като такъв е там да наложи промяна в живота на обитателите ѝ, каквато не са и сънували. Ще започне от организацията на часовете и ще стигне до изгледа на сградите. А някъде там попадат и многократно скъсаните на изпити студенти...

Историята е разказана от първо лице - от гледната точка на Дея. През нейните очи наблюдаваме живота в Академията и как той се променя с появата на Риан. Нещо повече - от свита девойка без особени надежди за бъдещето си, младата Риате разцъфва в уверен проклятийник с повече от блестящ път пред себе си.

Това, което ме очарова в историята, е че е написана с изключително много хумор - не липсват забавни моменти, сарказъм, обрати и сцени на много човешки реакции. Пътувала съм и съм се смяла в градския транспорт повече пъти, отколкото мога да преброя. Да не говорим за часовете сън, с които съм се простила, за да разбера още мъничко от историята на Дея. Също така, за първи път не ми стигна мястото за цитати в читателския дневник на Orange Books. Което определено казва нещо за абсолютната ми запаленост по книгите.

И ако това не ви е достатъчно, ще кажа само, че със също толкова голямо удоволствие ги препрочетох на почивката си на морето само два месеца, след като завърших последната. Точно толкова са добри!

А вие чели ли сте нещо на Елена Звездная? Ще се радвам да ми споделите на добре известните места:

Facebook: Written In Ink

bottom of page