Честно да си призная, трябваха ми няколко дни, след като затворих последната страница на тази книга, за да напиша по-голямата част от този пост и още може би месец да го довърша напълно и съм сигурна, че който от вас е чел третата част от поредицата на Сара Дж. Маас с име "Двор от крила и разруха" (издава "Егмонт"), знае за какво говоря!
И въпреки всичко, което ми причини тази книга, нямаше как веднага да не продължа с "Двор от скреж и звездна светлина", напук на растящата купчина книги на нощното ми шкафче. За нея обаче, по-нататък.
А сега, обратно към "Двор от крила и разруха" и прекрасните снимки на Кристина Ангелова!
Моят рейтинг: ⭐⭐⭐⭐⭐
... и бих дала още 5 пъти по толкова, защото тази част от историята на Фейра направо ме отвя. И да, знам, че написах същото за предишната част, "Двор от ярост и мъгла" ето тук, но това беше просто, защото не знаех какво ме чака!
Безспорно "Двор от крила и разруха" е най-обемната книга от поредицата, но има защо. В нея със сигурност ще изпитате целия спектър емоции, на които е способен човек - затова и не ви препоръчвам да правите грешката, която правя аз с всички емоционални книги, които чета. А за коя грешка точно става въпрос? Да чета на публични места, разбира се! Толкова пъти, повече, отколкото мога да преброя, ми се случи да искам да извикам "ДА!" или "О, не!" или да се разплача, а още повече пъти да се разсмея, че просто беше грехота, че нямаше как да го направя в автобуса преди или след работа, в някое кафе или дори докато чакам на някоя спирка. Разбира се, в типичния за Сара Дж. Маас стил, имаше и такива мигове, за които откровено не ми се искаше да съм в автобуса или метрото - за да не си изпусна спирката, погълната от историята де, не знам вие за какво друго си помислихте ;)
Та, да се върна на сюжета. Както винаги, ще опитам да не ви издавам много детайли.
В "Двор от крила и разруха" може би се случват най-много неща в сравнение с предишните книги. Безспорно в нея действието достига връхната си точка във всяко отношение и може би няма детайл от историята, която Сара Дж. Маас да оставя необяснен или непокрит. И това се отнася за всичко - от преговорите между кралствата на Притиан и сложните им политически отношения, следствие на редица пререкания през вековете, до личните преживявания и характери на всеки един герой - от най-значимия до най-малко участващите в действието. Макар че, ако се замисля, с всички военни действия и напрежение, може би няма герой, който да попада в последната категория - всеки има своята малка или по-голяма роля, която води до последствия за кралствата. А нека не забравяме, че все пак тук също имаме две (или може би повече, ще видите ;) ) раси, чиито характерни особености не са за подценяване и са способни да причинят не едно главоболие на Фейра и Рисанд.
Откровено изненадана бях от някои обрати във връзка с любими мои второстепенни герои - който ме познава, знае, че все такива са ми на сърце. В тази история това са Лусиен, Неста и Касиан и всъщност това е причината да се зарадвам, когато разбрах, че за тях ще има отделна книга.
А финалът - той определено ме остави без дъх - бързо действие, адекватни действия на героите, добре построена стратегическа част. А най-хубавото е, може би, че не намерих никакви дупки в сюжета, които да ме подразнят - нещо изключително рядко в романите с толова комплексно дейстив, които съм чела досега.
Вие как сте настроени към продълженията на поредицата, които планира Сара Дж. Маас?
Не пропускайте да ми споделите на:
FB: Written In Ink
Instagram: writen_in_ink_bookblog
