Чували ли сте израза, че животът е игра, която имаме един шанс да изиграем - и трябва да го направим добре?
А искало ли ви се е да се върнете в миналото със знанията си от днес и да изживеете годините различно?
Каквото и да очаквате от "Игра на живот" на Кен Гримуд, то мога да ви гарантирам, че ще ви даде повече - именно заради отговорите на горните два въпроса
Издава: Orange Books
Оценка: ⭐⭐⭐⭐
Спомням си, когато "Игра за живот" излезе по книжарниците. Веднага бях пленена от корицата, която ми обещаваше интересна история, която да ме погълне за часове наред. В този смисъл със сигурност не останах разочарована. Защо тогава ще попитате, давам 4 звездички, вместо 5, на това издание?
Истината е, че самата книга е написана майсторски като проза. Още в самото ѝ начало се запознаваме с Джеф Уинстън - мъж на зряла възраст, чиито живот е преминал бързо, сякаш неусетно покрай него. Джеф не е удовлетворен от дните си, но въпреки това, последното, което очаква, е да получи инфаркт на бюрото си.
Джеф умира...
... само, за да се събуди в слънчев ден в началото на своите студентски години. Всичко е същото, както си го спомня - раздрънканата кола, родителите му и приятелите му. Дори момичето, с което излиза. С един малък детайл - той помни цялото бъдеще на човечестото с неговите успехи и падения за десетилетия напред. Така Уинстън започва първата игра на живот.
Авторът залага на интересни похвати без те да стават досадни на читателя, както в някои книги от подобен тип. Това, което за мен беше особено силно в изданието, беше надникването в мислите на главния герой по време на всеки един от опитите му да изживее живота си. Още по-любопитна бе тяхната последователност, мъничко от която ще издам сега, за да се обоснова по-добре.
Подобно на много хора, Джеф посвещава първия си живот на това да забогатее и да живее по-добре на старини. Решение след решение авторът поставя пред нас въпроса за морала и лъжите пред най-близките. Джеф не се изчерпва само с това обаче - той се старае да живее възможно най-здравословно и да се грижи за себе си, за да не го застигне отново същата съдба.
А това е само началото на играта.
Според мен, всеки може да открие нещо за себе си в тази книга - за минали и настоящи решения и за това къде иска да стигне напред във времето. Но да се върнем на звездите. За съжаление, както много пъти и в реалността, някои действия на героите в книгата не ми допаднаха и някои обрати ми дойдоха в повече. Но въпреки това седя зад думите си, че книгата на 100% си заслужава четенето.
И за финал ви споделям цитат от нея, който се е запечатал в ума ми вече 3 месеца, откакто я приключих:
„Единственото нещо, което имаше значение, беше четвърт век или така, който му оставаше, е неговият живот, за да живеят според желанието си и в свои собствени интереси. Нищо нямаше превес над това ... Възможностите ... бяха безкрайни. "
