Понякога обичам да казвам, че някои книги ни намират сами.
Поне за мен такъв беше случаят с "Денят, в който зарязах всичко" на Ан Тумио на издателство "Ера". По стечение на обстоятелствата, изданието излезе точно в едни седмици, в които ми се искаше да избягам от собствения си живот. Затова и когато я видях в книжарницата реших - това е съдба! Притегли ме като магнит и преди да се усетя, вече излизах от мола с фреш в ръка и нова книжна придобивка.
И тъй като бих казала, че като цяло ми хареса, ми се иска да споделя мислите си за нея с вас.
Оценка: ⭐⭐⭐⭐
В живота на всеки човек идва момент, в който му се иска да зареже всичко - буквално! Да избяга от неудовлетворяващата или твърде натоварваща работа, да прекъсне връзките си с хора, които не може да вземе по-напред със себе си по пътя, наречен живот, да изхвърли някоя стара вещ, която все държи поради някаква причина.
"Денят, в който зарязах всичко" със сигурност не е литературен шедьовър, но пък поне за мен бе глътка въздух както литературно, така и житейски.
Авторката от френски произход, която освен писател, е и журналист и блогър, ни въвежда в повествованието бързо и рязко - сякаш неочаквана случка изкарва въздуха от дробовете. И реално, за главната героиня в романа, Уенди, житейската ситуация е точно такава - животът ѝ се преобръща за точно два месеца, изпълнени със загуби: близки, работа, дори приятели. Претръпнала към усещанията от ежедневието и гневна на обстоятелствата и хората, които я заобикалят, тя неохотно и абсолютно спонтанно взима решение да даде старт на едно пътуване с трима почти непознати, което ще промени целия ѝ мироглед.
И разбира се, ние поемаме на това пътуване с нея - понякога завъртайки очи с досада от дадена ситуация или действие, понякога без дъх от разкошните гледки, които описва Ан Тумио. Трябва да призная, че с възхита четях именно тези части от книгата, посветени на отдалечени райски кътчета на земята. Някои от тях дори потърсих да видя в последствие в интернет и "обходих" виртуално с Google Earth.
В романа не липсват и ретроспекции - те приемат образа на връхлитащи като ураган спомени Уенди и ни дават възможност да се замислим кои са нещата, които не спират да се връщат в собствените ни умове. По изключително деликатен начин обаче тук ни се дават добри хумки как да ги оставим веднъж и завинаги там, където им е мястото - в миналото.
Как да простиш - на себе си и на другите? Как да разбереш кога е най-правилният момент да кажеш на всички да си гледат тяхната работа? Как да се убедиш, че в мъничко смелост се крие ключа към това бъдещето да е по-различно?
Ан Тумио няма да даде отговор, който е общовалиден за всеки. Но ще ви даде повод за размисъл и ще разтовари душата ви - ако не с прераждането на Уенди, то с едно книжно пътуване до Аржентина!
