Здравейте, четящи!
Днес ще ви разкажа за впечатленията си от едно не-особено типично за мен в последно време четиво. То, още в началото ми се иска да предупредя, ме остави с доста противоречиви чувства.
За първи път корицата на публикацията не е моя снимка, а поигра сериозно Photoshop-ът. Причината: четох изданието в електронен вариант и честно казано ми беше трудно да направя снимка на книгата на него, но и реших да използвам повода да опитам корица с надпис.
Издателство: "Сиела"
Оценка: ⭐⭐⭐⭐
Много ми беше трудно да си събера мислите за "Малката книжарничка край Сена", така че да ги представя възможно най-обективно, като се абстрахирам от всякакви външни фактори. Редно е да отбележа, че реално оценката ми би била ⭐⭐⭐ и половина, но нямам опция за това.
Преди всичко бих искала да кажа, че сюжетът е предвидим по един изключително чаровен и приятен начин и като неангажиращо и непретенциозно четиво тази книга е прекрасна за разпускане.
И все пак... защо книгата на Ребека Рейзин с такава красива корица и толкова обещаващо резюме, чието действие се развива в книжарница (!) в Париж (!!) по Коледа (!!!) се сдобива с досега най-ниска оценка от всички книги, които са намерили място в блога ми?
Истината е, че причината се крие в главната героиня. Или може би не толкова в нея, колкото в част от наивността ѝ. Не ме разбирайте погрешно - Сара е очарователно младо момиче. Тя си има книжарница в малък град - бизнес и начинание, достойни за възхищение! И първоначално това ми беше достатъчно да се влюбя в нея (респективно, в книгата).
Добавете към това, че тя обожава книгите, макар и да има доста по-сериозен афинитет от моя към любовните романи. Заобиколена е от разкошни приятелки, всички от които се доближават до моята възраст и възрастта на собствените ми най-близки хора, което им спечели още повече точки... но... НО! Авторката залита още в началото на книгата в леко непасващи ми в някои моменти описания, граничещи почти с обсебеност на Сара към винаги пътуващото ѝ, изключително успешно гадже-репортер с перфектно тяло, което си е паднало точно по нея - винаги невзрачното, свито момиче от скучния малък град, което (буквално) му е паднало в обятията.
Може би само на мен това ми е било в рязък констаст с повествованието, тъй като Ребека Рейзин всъщност бе направила и опити да приобщи тези части, като ги придружи с разговори и шеги на Сара и приятелките ѝ, и опити за ретроспекции, но малко или повече се подразних малко от цялото това нещо. Имайте предвид обаче, че в това отношение съм малко претенциозен читател и не е задължително за вас нещата да стоят така!
Та... Стиснах зъби обаче и продължих нататък.
И по-добре всъщност. Останалите части, които не включваха Ридж (гаджето-репортер, което до самия край на книгата всъщност отсъстваше, с изключение на една нощ и няколко телефонни разговора), всъщност бяха много приятни. С две думи: обстоятелствата съдействат на Сара да се размени с приятелка, собственичка на успешна книжарница в Париж, и така да разшири кръгозора си, да създаде нови приятелства и ненапоследно място - да излезе за пръв път в живота си от малкия си роден град. А за да бъде картината пълна - това се случва около месец преди Коледа - празник на чудесата, прошката и едни от най-красивите моменти от годината.
Предполагам е излишно да казвам, че все пак щастливият край ме разтопи при тези обстоятелства, нали?
За мен едни от най-хубавите части в книгата си остават описанията на града на любовта, на светлините, очарованието на малките му улички, шеметността на големите булеварди и популярните места, на разликите в културата, кулинарията и психологията на обитателите му. Нещо повече - изненадана бях, но в една част от повествованието Ребека Рейзин всъщност бегло ни запознава и загатва за историята на другата си книга: "Малкият антикварен магазин под Айфеловата кула".
Но за нея - когато събера смелост да се сблъскам с нова любовна история, написана в стила на "Малката книжарничка край Сена"!
