Ето, че дойде моментът да ви разкажа с какви впечатления останах за книгата на Сара Дж. Маас "Двор от мъгла и ярост" на издателство Егмонт България.
Ще си призная, че ревюто всъщност се забави, защото незабавно преминах към следващата част: "Двор от крила и разруха". Може би обаче именно заради втората книга от поредицата вече мога да призная, че вълнението около историята има защо да е толкова голямо, а засега и третата не ме разочарова. Още съм до половината обаче, затова ще се наложи да почакате за мислите ми за нея!
А преди да започна: и този път снимките са дело на страхотната и страшно талантлива с фотоапарата и дигиталните изкуства Кристина Ангелова, която е един от виновниците да поглъщам всеки ред от тази поредица с нетърпение!
Моят рейтинг: ⭐⭐⭐⭐⭐
И така...
Някои от вас знаят, че исках да замервам Фейра с издания на първата книга на Сара Дж. Маас, докато не започне да взима нормални решения в "Двор от рози и бодли". Е, добре че не го направих, тъй като във втората част героинята ѝ толкова много се разви, че буквално ме отвя! Нещо повече - сигурна съм, че самата Фейра нямаше да може да се познае, ако се погледнеше отстрани в последните редове на "Двор от мъгла и ярост" - от девойка с посттравматичен стрес и дълбоки душевни рани, Фейра буквално разцъфтя и се превърна в блестящ стратег. Нещо повече - пътят ѝ бе нелек, дори трънлив, а всяка роза драскаше и се увиваше около нея, докато отстъпи място на звездна светлина. Толкова обаче за това, защото не искам да ви развалям усещането от книгата - а повярвайте ми, струва си да се изпита цялата палитра емоции, през които героинята преминава.
И докато няма да задълбавам в сюжета, за да не се досетите за детайлите от пътя на Фейра, ми се иска да отбележа за няколко неща, които Сара Дж. Маас бе успяла да постигне с изключително майсторство. На първо място тя успя да отдели на всеки един от героите полагащото му се време и внимание в рамките на сюжетните линии - а новите лица тук изобщо не са малко, а и въобще не са за подценяване. Ред след ред и страница след страница първоначалното ми подозрение към Мор, Касиан, Амрен и Азраел* се превръщаше в топлина и привързаност, като никой от тях не беше перфектен - дори напротив, всеки от тях имаше своя история и грехове, които изкупуваше, в това число и Рисанд. Тук няма да ми стигнат няколко часа и десетки редове, за да изчерпам темата за многопластовото изграждане на характера му и това как е един от персонажите в литературата, които със сигурност ще помня много, много дълго време.
Освен това, авторката успя да обогати неимоверено много света на поредицата от гледна точка на локации и пейзажи. Докато в първата книга почти изцяло бяхме ограничени до света на хората, Двора на пролетта и владенията на Амаранта под планината, тук пред нас се разкриха няколко територии на Притиан - всеки двор със собствени традиции, палитра, особености и сложен ред. Дори не искам да споменавам за Веларис и как само името на този град извиква на лицето ми усмивка - можете да си представите колко красиво описан е!
Не на последно място, един от обратите, които не очаквах, е свързан с човешкото семейство на Фейра. Тук обаче ходя по тънък лед и ще кажа, че според мен Неста и Илейн ги чакат велики дела - но това, разбира се, е само скромното ми мнение на читател.
В заключение, ако първата книга ви се е сторила главозамайваща откъм събития, особено във втората си половина, тя е само основа за главната сюжетна линия в поредицата - и поне мен остави тотално без дъх, както от гледна точка на развитието на героите, така и от гледна точка на хода, който пое цялата история.
Чели ли сте поредицата? Какво мислите за Фейра и развитието ѝ? Тамлин или Рисанд бихте избрали? Как смятате, че ще се развие действието натам?
Винаги можете да ми споделите във Facebook: Written in ink и в Instagram: written_in_ink_bookblog!
Прочети впечатленията ми за "Двор от рози и бодли".
* Грешки в изписването на имената на персонажи и локации на български език се дължат на това, че съм чела книгите на английски език.
