"14-14" на Силен Едгар & Пол Беорн и издателство "Ера" е книга, която открих изключително инцидентно. Случи се в един летен ден, в един от онези познати за много от вас моменти, в които си на път, дочел си книгата, която имаш в себе си, и не знаеш нито какво да правиш с живота си след това, нито какво ти се чете. Е, "14-14" ме спаси... за кратко, тъй като веднъж започнала историята, не можах да спра да чета, докато очите ми не преминаха и по последния ред!
Моят рейтинг: ⭐⭐⭐⭐⭐
Това, което ме привлече в книгата, беше корицата ѝ. Винаги съм имала влечение към елементи от миналото и съвремието, преплетени по добър начин, а няма как да не признаем, че тук те са балансирани до съвършенство. Резюмето също е изключително увлекателно и не мога да пропусна да ви го споделя:
"Една вълшебна пощенска кутия поставя началото на необикновено приятелство.
Адриан и Хадриан живеят само на няколко километра един от друг. Двамата, както всички 14-годишни момчета, срещат трудности в училище, вкъщи, с момичетата...
Те споделят мислите и вълненията си в писма и неусетно се сближават, като всеки от тях мисли, че пише на свой далечен братовчед.Постепенно необяснимите моменти се натрупват и те разбират, че Адриан живее през 2014 г., а Хадриан през 1914 г.
Адриан с ужас осъзнава, че при приятеля му скоро ще избухне Първата световна война и той трябва да го предупреди.
Ще му повярва ли Хадриан? Ще успее ли Адриан да спаси това момче, което се е превърнало в най-близкия му приятел, въпреки че ги дели цял един век?"
Никога не съм била добра с жанровете на книгите и бих определила тази като относително леко, по-скоро юношеско четиво, което обаче е написано на достатъчно завладяващ и за възрастен език и засяга теми, които са близки до подрастващите, но дават поводи за замисъл и на по-големи хора.
На първо място би се искал да кажа, че отдавам голяма част от чара на книгата на това, че е написана:
1) От първо лице, единствено число
2) Че е разделена на глави от гледните точки на двамата герои
И така... да видим! "14-14" имаме едно съвременно френско момче на име Адриан, което, подобно на повечето си връстници, е доста привързано към технологиите, телефона си и разбира се, смята детско-юношеските неволи за края на света, какъвто го познава. Наближават и празници, училището е безкраен низ от мъчителни часове, има и девойка, която харесва, но пък към която не знае как да подходи, и сестра, с която, типично за крехката си 14-годишна възраст, трудно намира общ език. Родителите му, от друга страна, мислят за бъдещето му, оценките му, доходите на домакинството, но не и какви точно са неговите желания и копнежи. В този момент Адриан повече от всякога има нужда от приятел, с когото да може да разговаря.
100 години по-рано Хадриан съчетава училището си и работата в семейния занаят с откраднати мигове с любимата си. Баща му смята, че той трябва да спре да ходи на училище и да не продължава обучението си в гимназията, а да заляга над тежката работа, която реално изхранва тяхното семейство. Единствената му подкрепа е преподавател, който вижда в него искриците на буден и способен младеж, който заслужава доверие и развитие. Хадриан обаче не знае, че конфликтът на века е почти на прага на селото им и ще има нужда от целия късмет на света, за да не попаднат той и близките му на пътя на огъня на жестоката война. Има нужда от приятел, който го разбира, който знае бъдещето и може да му достави животоспасяващо лекарство за болен близък човек, което е далеч от синтезиране.
И така, в един прекрасен ден, на улицата на Адриан се появява мистериозна пощенска кутия, която не е по-голяма отвътре, отколкото отвън, но пък притежава способността да пренесе писмата на момчетата през век. Дали Хадриан ще успее да убеди Адриан да полага повече усилия в училище и да спечели дамата си и дали Адриан ще успее да спаси приятеля си от жестоката война... ще оставя на вас сами да разберете.
Само помнете, че веднъж като започнете да четете, книжката ще ви се види малка, ще си припомните много позабравени моменти от учебниците по история, а и как сте се чувствали на 14. Гарантирам ви, че ще се посмеете, ще поплачета и накрая ще оставите изданието с туптящо сърце.
Напомням да не се стеснявате да споделяте мнението си за тази и други издания с мен на:
FB: Written in ink
Instagram: written_in_ink_bookblog
