Привет, четящи!
Знам, пак съм непостоянна в писането, но много се надявам скоро това да се промени и по-честичко да ви радвам с ревюта на знайни и незнайни поредици и книги. Днес съм решила да изразя впечатления за една от последните книги, които прочетох, докато се излежавах на плажа в края на юли и докато пътувах обратно към София и влакът игриво потропваше върху релсите, водещи от единия край на България до другия. И така, ето го мнението ми за „Двор от рози и бодли” на Сара Дж. Маас - първа книга от поредицата на писателката.
📷 Преди да започна, бих искала да отбележа, че снимките в тази статия са дело на К. Ангелова - един от главните виновници аз да прочета тази книга, прекрасен и много талантлив художник, част от творбите на която можете да намерие тук.
"Двор от рози и бодли" издава „Егмонт”. Оценка ⭐⭐⭐⭐ „Двор от рози и бодли” всъщност е първият ми сблъсък с творчеството на Сара Дж. Маас, за която много бях чувала и гледала, но до книгите на която някак си все не достигах.
Не мога да кажа, че красивите корици на изданията не са ме привличали, дори напротив - има нещо изключително в тях и си личи, че да добре помислени и реализирани, а на новия тираж с твърди корици - още повече. В този ред на мисли, коригите на българските издания следват изцяло тези на английскиет, които са чисто и просто - разкош! Но да се върна към книгата. В кръга на шегата, а и не толкова, четири бяха факторите, които ме накараха да разгърна „Двор от рози и бодли”: 1). Мнението на Райс от „Четат ли двама” и огромния хайп на останалите любители на книги на всеки техен лайв към поредицата. 2) Мнението на приятелка, влюбена в книгите 3) Един тест на BuzzFeed, който непреклонно отсече, че следващата книга, която трябва да прочета, е именно тази. 4) Лекомисленото ми забравяне да си взема книга за четене за морето. Под секрет признавам, че първата и последната причина всъщност изиграха най-голяма роля.
С началото си книгата ме въвлече в живота на главната героиня, Фейра, която се бореше за оцеляване, като ловуваше и се стремеше да остане жива в мрачните и опасни гори в близост до селото си. И макар че имаше някои детайли, които не ми пасваха в историята на моменти, и позволих да ме въведе в ежедневието и семейството си, което се състои от добродушния ѝ баща и двете ѝ коренно различни по държание и характер сестри. След това с охота я последвах и в света на елфите, Притиян, където всичко е по-красиво, по-вкусно, по-ярко, но и много по-опасно за крехките човешки същества. По силата на сключен преди векове договор, който Фейра не е подписвала и не може дори да прочете, героинята ни трябва да остави миналото и близките си зад себе си - завинаги. Силно начало, нали? Е, почакайте само да дойде време да опознаете Тамлин и Люсиен, а дори и Рисанд и Амаранта. И не оставяйте сетивата ви да ви подведат - нищо от това, което виждате, чувате и четете, не е такова, каквото изглежда! Трябва да призная, че в първата 1/3 от книгата впечатленията ми за Фейра бяха като за умна, жертвоготовна и способна млада девойка. Е, това се промени много след това, когато започна да взима безумни решения. Ако има нещо, което всъщност да не ми допадна в книгата, беше именно непоследователното (за мен) развитие на героинята в определени моменти. Може би имам твърде високи очаквания след това, което Ришел Мийд сътвори майсторски в „Академия за вампири” преди години, но точно затова и не мога да дам най-високата за мен оценка на изданието. Ще се радвам да бъда оборена в следващите книги и да споделя по-различно мнение за насоката на израстване на персонажа. Разбира се, не мога да не отбележа, че имаше няколко момента, които не успях да предвидя изобщо, както и развоя на самите събития на грандиозния финал - дори и да се досетих за отговора на една специфична гатанка доста по-рано от Фейра. Освен това, както знаете, обожавам използването на ретроспекции в ключови моменти, които ни карат да се връщаме назад към мигове от книгата и да навръзваме нещата заедно със самите герои. Сара Дж. Маас определено ме спечели с майсторското прилагане на този похват в два ключови етапа от историята. В този смисъл дали съм доволна, че прочетох „Двор от рози и бодли”? Да.
Дали ще дам шанс и следващите книги от поредицата? Определено да! И тъй като не бих искала да ви разкривам повече от сюжета, е време да ви попитам: Чели ли сте „Двор от рози и бодли”?
