Чудо - две ревюта на две книги за толкова кратко време!
Да, и аз едва вярвам на очите си, но се надявам както изданията, така и мненията ми за тях да ви допадат. На фокус днес поставям едно издание, което се оказа много приятна изненада за мен: „Училището за добро и зло” на Соман Чейнани. Издава: „Сиела” Оценка: ⭐⭐⭐⭐⭐ Не знаех какво точно да очаквам, когато преди няколко месеца получих „Училището за добро и зло” от BOPS за месец март: „Главна женска роля”. Разбира се, Алекс и Райс никога не са ме подвели с книга от кутиите, но както понякога ми се случва, четивото, което е доста обемно и всяващо респект със своите 440 страници, трябаше да почака няколко седмици... или месец... или направо да си го кажем, половин година. Между другото, в случай, че сте изпуснали разопаковането и ви е интересно какво още имаше в кутията, кликнете тук. Но преди това, не прекъсвайте четенето, защото ще ви разкажа за свят на приказки, приятелства, предателства и желания, в който щастливият край е нещо желано, но не задължително и не за всеки! Историята се завърта около две приятелки, които живеят в малко селце, където всяка година в един и същи ден биват отвличани по две деца: едно примерно и красиво и едно непослушно и... е, с лош външен вид. Постепенно хората започват да свързват изчезванията с детските книжки, които всяка година изникват в градчето: и не без причина. От рисунките на герои и злодеи в тях ги гледат така познатите лица на изгубените деца!
Никой не знае откъде идват книжките, също както никое отвлечено дете не се е завръщало. А на две приятелки - красивата като кукла Софи и мрачната и неугледна Агата, им предстои да разберат какво се случва с изчезналите. Митовете се оказват много по-страшни и сложни от истината, когато Софи, която винаги е мечтала да бъде принцеса, се оказва разпределена в Училището за зло, а Агата, която дори не вярва в приказки, се оказва сред принцовете и принцесите от Училището за добро...
Тук бих добавила: както се казва, няма нищо по-болезнено от падането от високо... Ако мога да бъда напълно обективна, тази книга със сигурност е две неща: 1) Убийствено увлекателна - сериозно, ако имате неотложни задачи или спешни проекти, просто не пипайте тази книга. Всичко друго ще остане на заден план. 2) Най-доброто доказателство, че и най-добрите дела, направени с погрешните намерения и цели, водят към ада. Или пък към Училището за зло - с каквото предпочитате да се успокоявате. Няма да крия, че на моменти ми беше трудно да чета за метаморфозите на Агата и Софи - най-вече, защото скрити зад историята и къде забавните, къде трагикомичните случки, се крият по-дълбоки размисли за човешките нагласи, предразсъдъци и поведение - такива, които виждаме и разпознаваме около и в себе си всеки ден.
В този смисъл книгата със сигурност ще предизвика размисли и чувства във вас, ако умеете да четете между редовете. Хубавото на забавянето ми е, че съвсем скоро излезе и продължението: „Свят без принцове”. След такова силно начало, определено ще я взема в ръце възможно най-скоро!
Не пропускайте да надникнете какво чета в момента на:
FB: Written in Ink и
Instagram: written_in_ink_bookblog
