За "Думи в тъмносиньо" с вълнение

За "Думи в тъмносиньо" на Кат Кроули мога да изпиша много и дълго се чудих точно как да започна тази публикация.

Може би затова тя се забави с повече от месец, но се надявам, че финалният резултат ще се хареса на вас толкова, колкото и на мен!

Оценка: ⭐⭐⭐⭐⭐

Първата ми среща с "Думи в тъмносиньо" беше случайна - влязох в книжарницата в близкия мол, за да разгледам новите издания, както честичко правя, но не и с идеята да си купя още една книга, която да добавя към купчинката с етикет "За четене", която ме гледа обвинително дори в момента. От друга страна, смятам, че няма нищо случайно в начина, по който тази книга на издателство "Orange Books" ме привлече - чисто и просто не бях способна да я оставя, след като корицата ме остави без дъх.

Самото оформление на изданието - компактна книжка с глави, разделени от странички с цитати, сякаш подчертани от книги, също ме заплени, и... какво да ви кажа, беше си любов от първо разгръщане! От друга страна, за себе си смятам, че резюмето на гърба на "Думи в тъмносиньо" далеч не е достатъчно, за да даде представа за съдържанието ѝ. Въпреки това, смятам да ви го представя:

"Това е любовна история.

Историята на една книжарница, където читателите оставят писма до непознати, до любимите си хора, до поети, между страниците на книгите.Това е историята на Хенри Джоунс и Рейчъл Суийти.

Някога те са били най-добри приятели, но после Рейчъл се мести в малко градче край бреговете на океана.Сега тя се връща и започва работа в книжарницата, докато събира парченцата от разбитото си сърце след смъртта на брат си.

Но една част от нея вярва, че бъдещето ѝ е скрито някъде между книгите и любимите ѝ хора, изпълнено с тъмносини думи на надежда и спокойствие."

Как ви се струва?

За мен уравнението в тази ситуация беше:

Книжарница + любовна история = 💙

Разбира се, мина време, преди да разгърна страниците ѝ - някак не се чувствах готова да се впусна в историята и дори

веднъж я започнах, но се оказа, че моментът за нея не е подходящ. Затова пък, когато се потопих напълно... морето от тъмносини изречения ме отнесе, а след финала нежно ме положи обратно на пясъка и ми нашепна "Разкажи за мен!".

А аз искам да ви разкажа, защото книжарничката от тази книга е по-специална. Тя е антикварна книжарница, застрашена от затваряне, над която живее един от главните герои на тази история - Хенри. И ако това не е достатъчно да ви накара да трепнете вътрешно, в сърцето ѝ се крие раздел, от който книгите не се продават, но в тях можеш да излееш душата си, да оставиш писмо и да споделиш с останалите читатели своите мисли. Именно това специално място става основна локация и душа на романа.

Стилът на писане е лек, но влияе силно. Героите са изградени добре посредстом ситуациите, които им се случват, както и чрез ретроспекции. В част от главите съдържанието се разнообразява и с поместените писма и SMS-и, които героите си разменят, което хвърля допълнителна светлина върху отношенията и чувствата им. Междувременно, изданието със сигурност ще се хареса на всички, за които литературата и четенето са страст и начин на живот, защото вътре са споменати много реални издания.

В едно единствено нещо книгата не успя - да ме накара да видя главните герои на реалната им възраст - 18-19 години. За мен те бяха по-зрели поне с няколко години и близки до моите собствени 25 лазарника.

Сигурно е обаче, че след затварянето на последната страница от "Думи в тъмносиньо" ще ви се иска да откриете писмо измежду страниците на следващото издание, което си закупите! Опитайте и ще се убедите!

И тъй като вече ми е традиция, ми се иска да ви попитам: в коя книга бихте оставили писмо до някого?

Можете да ми споделите на Facebook страницата на Written In Ink или в Instagram: @written_in_ink_bookblog!