"Сборище на сенки" - магията продължава!

Най-вероятно си спомняте как преди около два месеца изразих положителните си впечатления за първата книга на В. Е. Шуаб, която ми попадна в ръцете: "Четирите цвята на магията". Ако не сте, или пък за първи път попадате тук, можете да наваксате на: ревю на Четирите цвята на магията.

Е, дойде моментът да продължа сагата със "Сборище на сенки", която съвсем буквално ми взе дъха!

Книгата достига до нас отново благодарение на издателство "Емас", като много бих искала да отделя няколко секунди да покажа нужното уважение за добрия превод и за разкошната корица. Последната е дело на феноменалните "Коntur Creative", които се появиха на радара ми преди няколко месеца и към момента правят толкова готини неща, че се съмнявам да излязат от него скоро.

Обещавам да се ОПИТАМ да държа ревюто без спойлери, но въпреки това, ако не сте чели първата книга, препоръчвам първо да изтичате до любимата си книжарница за нея, да я изчетете с кориците, да се влюбите безвъзвратно в Кел, Делайла, Холанд, Рай и не един, а цели четири града на име Лондон!

А сега - моето мнение за "Сборище на сенки"!

Оценка: ⭐⭐⭐⭐⭐

На първо място нека започна с това, че това е една от книгите, които препоръчвам на приятелите си с думите: "Обожавам тази книга, тя ми разби сърцето и го разкъса на парченца, влюбих се в героите и не мога да ги понасям! Дръж, чети я, пази ми я и да пишеш да обсъждаме!!!"

Книгата започва четири месеца във времето след момента, в който ни остави финалът на "Четирите цвята на магията", и то с Лайла. Нашата любима крадла, вярвате или не, плава съвсем в свои води, постигнала поне привидно своята цел за дни, изпълнени с приключения, корабоплаване и магия. Разбира се, страстта ѝ към неприятностите е все така ненадмината и дори в тази част от историята не разбираме дали те търсят нея или тя - тях. Е, за щастие, ще има още една книга, в която да търсим този отговор, което е само една от много причини да чакам с нестихващо нетърпение "A Conjuring of Light". Още повече, че някак си Лайла не може да стои мирно дори в това положение...

А какво се случва с Кел - магьосникът антари, единствен по рода си и верен до смърт на владетелите от рода Мареш в Червения Лондон? В "Сборище на сенки" образът на младия маг се развива значително. Освен всичко друго, това се случва и много бързо. Една след друга, промените идват със зашеметяваща скорост, а всеки детайл има своя роля и значение. Виртуозните обрати, замислени от Шуаб, неминумемо обаче ни водят към едно: осъзнаването, че след събитията в "Четирите цвята на магията", нищо вече няма да бъде същото за Кел - както в сърцето му, така и за него като брат, син, приятел и пратеник...

Междувременно, в историята на Червения Лондон е дошъл моментът да се проведе събитие от голяма висота - елементалните игри, наричани още Есен Таш. В ума ми те имат измерението на нашите Олимпийски игри и същото морално значение. Магьосници от трите кралства се събират в града, за да премерят сили в приятелски двубои на стихиите - турнир със собствени правила, за който участниците са внимателно избрани седмици по-рано. Победителят е само един и той взима всичко - слава, пари, уважение и разбира се, прославяне на кралството, от което идва...

В същото време, на едно далечно място през един свят, в един друг Лондон, се случва невъзможното - магията се възражда изпод ръцете и стъпките на маг с младо лице и раздвоени душа и съзнание - като пламъче, което поема колебливо на едно място, но усетило кислорода във въздуха и подходящата повърхност, плъзва бързо, за да се превърне в помитаща огнена стихия. Везните се накланят, доминото пада и единственото, което можем, е да гледаме и да се надяваме на най-доброто...

И още - няколко нови герои, които бързо се превръщат в значими части от историята, както и цяла шепа неочаквани обрати допълват сюжета, който се разгръща в книгата, и я прави вихрушка от емоции, които меко казано пристрастяват към магията в най-чистата ѝ форма.

Като цяло, в "Сборище на сенки" обичаме, мразим, копнеем и страдаме с всеки един от внимателно изградените герои. Дишаме дори с по-второстепенните от тях, защото този път авторката не остава никой незасегнат и нито един от образите - ощетен откъм внимание. По този начин тя ни дава гледна точка над ситуацията и развитието ѝ от всеки ъгъл и завързва по-дълбоки и сериозни взаимовръзки и причинно-следствени обрати.

Но не ми вярвайте сляпо - впуснете се без предразсъдъци и очаквания в книгата и оставете магията да ви завладее!

Така, както направи с мен :)