"Вестители" – първи досег със света на "Проклятието на Воронина"

Тъй като последната публикация, която написах, беше за разопаковането на BOPS кутията, която съдържаше последната книга от поредицата на Цветелина Владимирова “Проклятието на Воронина”, ми се стори подходящо да ви въведа в света книга по книга, докато успея да прочета “Благословени” и да мога да изкажа и читателското си мнение за нея.

И така – това е мнението ми за “Вестители” – книга първа от поредицата "Проклятието на Воронина”, на българската писателка Цветелина Владимирова, издателство Orange Books.

Оценка: ⭐⭐⭐⭐

Преди да ме попитате защо давам 4, вместо 5 звезди, държа да кажа, че се влюбих във “Вестители” от първия миг. Въпреки това, имам своите съображения, заради което и оценката е такава, каквато е.

Всъщност, “Вестители” е първата книга, която получих, поръчвайки BOPS – книжният проект на “Четат ли двама” за кутия с книжни изненади (ако не сте запознати, наваксайте с информацията: цък). За съжаление нямам съвсем ясни спомени какво точно съдържаше кутията, но за щастие тук идва Instagram фийда ми, oт който са и снимките в това ревю, тъй като, за съжаление, нямах възможност да направя по-актуални кадри. Ще се постарая да поправя това при първа възможност. Та, фийда ми в любимата ми социална мрежа ми напомня, че книгата беше придружена от очарователна калъфка за възглавница, която и до ден днешен обожавам, но и пренебрегвам за сметка на четенето, страхотна ароматна свещ и това, което най-много ме трогна – ръчно написано писмо от авторката на книгата.

Като всеки друг човек, разбира се, писмото ми направи невероятно прекрасно впечатление и вече нямах търпение да разгърна страниците и го направих съвсем скоро след това. Това, което открих сред тях, може да се опише чисто и просто като наситена с емоции и действие магия.

На първо място, не трябва да подхождате с идеята, че това е поредна история за вампири – не е. И спирам до тук по темата.

Признавам си, че може би се усетих малко пораснала за повествованието, когато за първи път се запознах с главната героиня – Ксения, която, поне в началото на книгата е типична тийнейджърка. Много скоро обаче сюжетната линия я сблъска с предизвикателства, огромна лична трагедия и изцяло непознат свят, които я накараха да порасне доста и то много бързо в светлината на това, че животът ѝ се оказа в огромна опасност.

В израстването и приключенията ѝ, разбира се, я следват редица герои – някои по-важни от други, някои по-различни, отколкото на пръв поглед изглеждат, както и някои, чието развитие няма да очаквате.

Тъй като не ми се иска да разкривам особено много от сюжета за тези от вас, които все още не са взели в ръце “Вестители”, ще отбележа нещата, които много силно ми харесаха:

1. Стилът на писане – на мнение съм, че ако един автор не ми хареса като стил на писане… никога няма да харесам историите му. Любимият ми пример е със Стивън Кинг и книгите му, които много хора считат за шедьоври, а аз чисто и просто не харесвам като начин, по който са написани. В този смисъл писането на Цветелина Владимирова ми хареса много повече отколкото на много други автори, с които съм се сблъсквала през годините.

2. Част от действието се развива в България и по-точно, в София – моето слабо място е родният ми град и си го признавам без бой. Дайте ми художествена история, която се развива тук, и съм ваша до последната буква на последния ѝ ред. Отделно, ще бъде изгълтана с възможно най-голяма скорост, само и само, за да погълна още някоя подробност.

3. Древните традиции и преплитането им с легенди – обожавам подобни подходи в сюжета. А начинът, по който са заложени във “Вестители”, ще ви кара да продължавате да четете без умора.

4. Любопитни и дълбоки герои – дайте ми многопластов герой, чиито история и мотиви не са предвидими от пръв поглед, и съм ваша. Отново. Сериозно, такива персонажи, независимо дали са на страната на антагониста или протагониста, винаги ме привличат като магнит.

5. Описанията – когато бяха по-подробни, ме впечатлиха. А аз съм странна в това отношение – твърде късите не ме задоволяват, а твърде дългите описания просто ме губят в един момент. Тук нещата бяха балансирани повечето време, дори и да имаше моменти, в които диалогът преобладаваше пред повествованието за чувствата и мислите на героите и обстановката и това как им влияе тя.

Разбира се, има и доста други неща, които ми харесаха, но не мога да ви издам, тъй като могат да бъдат счетени за спойлери.

Няма да съм справедлива обаче, ако не кажа и няколко думи за това какво не ми допадна в книгата, а повярвайте ми, трудно е да пиша за това, като знам как продължава натам историята и колко много я обикнах всъщност.

На моменти за мен действията на Ксения бяха крайно нелогични и необосновани и имаше може би два момента, в които ми беше трудно да не оставя книгата, когато я четох за първи път. I’m not a quitter, though, затова стиснах зъби и продължих и не съжалявам и за секунда за това. Още повече, че има много, много повече моменти, в които не можех да отлепя поглед от страниците – толкова бях увлечена от случващото се.

Едно от другите неща вече споменах – описанията, когато бяха по-кратки, отколкото бих предпочела. Отново, в светлината на това, че съм чела “Пазители”, и това, че в случая е строго индивидуално, се чувствайте свободни да пренебрегнете тази част от ревюто.

Ако помня правилно, тъй като вече мина известно време откакто прочетох книгата, имаше и няколко неточности за места като променен цвят на очите на герой. Като човек, на който му се е налагало да следи такива неща обаче, определено не съдя – адски трудно е понякога да се помнят такива неща и във вихъра на писането е разбираемо.

На последно място, тъй като не е точно критика, също както и не е нещо, което не ми допадна специфично, трябва да кажа, че историята има малки, но привличащи вниманието прилики с други YA* романи. Разбира се, това понякога е неизбежно, затова и не го считам като лошо или негативно.

И така, това беше мнението ми за “Вестители” – книга първа от поредицата “Проклятието на Воронина” на Цветелина Владимирова и издателство Orange Books.

А вие, чели ли сте я?

С какво мнение останахте от нея?

*Young Adult – относително нов жанр в художествената литература, който събира в себе си творби, специално написани и маркетирани към младата тийн аудитория.