"Химикът"

Преди да започна да пиша тази публикация, сядам, поемам си дълбоко дъх и си напомням да бъда обективна, което, за съжаление е трудно. А противно на очакваното, поблемът не е в това кой е авторът, дори напротив.

Но всичко по реда си.

Оценка на изданието: ⭐⭐⭐

Още преди издателство "Сиела" да издадат "Химикът" на Стефани Майър, вече бях решила, че ще прочета тази книга. И как не - предишният роман на авторката - "Скитница", ме остави с изключително хубави впечатления. И докато там жанрът беше sci-fi, тук писателката залага на криминален сюжет с елементи на трилър и бях искрено заинтригувана от това как се е справила с предизвикателството. И донякъде всъщност е успяла.

Сюжетът на книгата е фокусиран върху Крис Тейлър - млада жена, която всъщност далеч не се казва така. Още с първите си страници "Химикът" ни въвежда в живота ѝ на бегълка, като постепенно ни дава информация за това кой я преследва и защо.

В ролята на "лошите" влизат правителствените агенции на САЩ, които са бивши нейни работодатели и я предследват с безмилостно настървение. И с право - Крис/Кейси/Алекс е гениален химик, който е работил за тях по проект, толкова секретен, че хората, които знаят за него, се броят на пръстите на двете ни ръце до края на романа. Сътрудничеството ѝ с тях приключва, когато те отстраняват ментора ѝ и човека, с когото е работила рамо до рамо дълги години в собствената им лаборатория. И тогава започва бягството ѝ.

Те обаче знаят как да я изведат на светло, както и единственото ѝ слабо място - съпричастността и чувстовото за дълг към невинните. Една секунда от проявлението им и илюзорната идея за край на три-годишното ѝ бягство, оставило след себе си дори тела, събаря първата плочка домино от цяла поредица събития, чийто край не може да предвиди и който може да доведе до нейната смърт.

Завладяващо, нали?

***Нужно да предупредя, че оттук нататък ще говоря за личните си впечатления от историята и въпреки, че ще избягвам груби разкрития за нея, ще има спойлери за сюжета на книгата. Считайте се за предупредени и продължете да четете на своя отговорност.***

За мен книгата започна изключително силно и добре. Имаме силен, интелигентен герой, който очевидно знае с какво и кого си има работа, адаптивен и умен е и бързината на развитието на действието опиянява.

Детайлите и описанията на този етап от историята също са на високо ниво и са добре изпипани - нещо, което оценявам високо във всяка книга, независимо от предмета и тематиката ѝ. Това продължава първите около 200 страници от действието, след които авторката рязко решава, че има нужда да вкара криворазбрана романтична история.

За мен, на този етап от романа, освен че подобно нещо беше абсолютно ненужно, то е в жесток разрез както с досега изградения характер на главния герой, така и с принципите, в които той се кълне през цялото това време. В този момент на преден план излиза и изключително нелогичното развитие на споменатите отношения между героите, което, ако трябва да бъда откровена, без малко да откаже дори упорито същество като мен да дочете книгата докрай.

Но както се казва, mama didn't raise a quitter, затова стиснах зъби, положих усилия да не извъртам очи при всяко крайно нелогично решение на героинята и спътниците ѝ и продължих да чета нататък.

За (мое) щастие, в последствие сюжетната линия се подобри в голяма степен, за да доведе до удовлетворяващ и подобаващ екшън край. Някъде по пътя от страница 1 до страница 596 елементите на трилър се загубиха, но съм склонна да пренебрегна това в светлината на разочарованието ми от гореспоменатото нелогично развитие.

Разбира се, това е единствено моето мнение за книгата. Заради симпатиите ми към авторката и предишни нейни творби се надявам на вас да ви допадне повече отколкото на мен.

_____

За автора:

Стефани Майър е американска писателка на бестселъри в жанра фентъзи. Автор е на поредицата фентъзи романи „Здрач“. Тя се състои от книгите„Здрач“ (2005), „Новолуние“ (2006), „Затъмнение“ (2007) и „Зазоряване“(2008). През 2008 година издава и книгата "Скитница", която по-късно, подобно на предишните ѝ книги, е екранизирана.

(Източник на информация за автора: Уикипедия)