Откъде да започна...?
Може би оттам, че това ще е сред най-трудните за формулиране текстове, които съм писала вероятно през по-голямата част от съзнателния си живот до момента.
И докато пръстите ми потрепват леко неуверено, което рядко им се случва, на сантиметър и половина - два над черните клавиши на клавиатурата, мисля, че е по-добре да кажа за какво ще става въпрос в тази публикация.
Първо указание: за книга.
Второ указание: издание на български автор.
Трето указание: спорт.
И ако съвсем съм ви объркала, не се притеснявайте - след малко всичко ще ви стане ясно!
Понякога, когато се запознаеш с някого, веднага осъзнаваш, че този човек е невероятен в много отношения и ще те вдъхнови и ще те кара да се усмихваш и да вярваш в себе си съзнателно или не и да се стремиш поне мъничко да бъдеш толкова прекрасен. През последната година познавах такъв човек, който ми помогна много да израстна в ужасно много отношения, включително и споделяйки с мен едно съкровище (за мен) на съвременната българска литература - книгата, предмет на тази публикация.
Първо указание: книгата.
Изданието е "Кривата на щастието: За спорта, Вселената и всичко останало".
Ако заглавието ви звучи познато, но не сте се заинтересували до момент от него - поправете тази грешка, дори и да не сте спортна натура и въобще да не ви минава през ума да имате спорт за хоби или начин на живот даже и насън. Повярвайте ми, точно аз ви го казвам - през живота си не съм проявявала повече интерес от това да противореча умишлено на свои близки и да заемам позицията на противниковия отбор само, за да има от онова сладко напрежение в стаята.
Книгата събира малко повече от 70 уникални истории, за които ще ви разкажа след съвсем мъничко.
Второ указание: авторът.
Когато за първи път чух името му - Иво Иванов, то не ми говореше нищо. И нормално - не чета вестници, не бях чувала за статиите и книгата му, чието официално представяне тепърва предстоеше. Интересът ми бе събуден главно от вълнението, което успях неволно да доловя в думите на двама човека, които много уважавам и които последната година, както вече споменах, играят голяма роля в професионалното ми и личностно израстване. Впрочем, и тази книга има голяма заслуга за това, но до тук за моите вътрешни мисли и свят.
Иво Иванов е българин, журналист, и от това, което успях да прочета за него в мрежата и да доловя от думите му, излети на хартия, невероятен човек. Живее и пише в Америка. Пише за спорт. Да, правилно прочетохте - спорт. Историите му са реално, понякога болезнено истински, но най-важното - истински човешки, а скритият им смисъл... Е, нека да кажем, че понякога ви изненадва и докосва по толкова непредвидим начин, че не е препоръчително да ги четете преди лягане или пък в градския транспорт (грешка, която направих аз).
Трето указание: спорт.
Кое е първото нещо, което изниква в главата ви, когато си помислите за спорт?
Честно, не си спомням какво съм си мислела аз, преди да прочета тази книга. Сега първата ми асоциация е "дисциплина", следвана със съвсем малка разлика във времето от "отдаденост" и "мотивация" - все думички, които движат всеки човек, който иска да постигне или е постигнал нещо, което поне сам за себе си да счита за значимо в живота, нали?
В тази част от публикацията ще говоря за историите.
Първо - няма две подобни, да не говорим за еднакви по структура и заряд, статии. Героите във всички тях са реални - независимо дали авторът предава събитията и това, което му е повлияло от тях, или той е пряко свързан и участва в историята.
Има изключително разнообразие на теми, типове герои и съдби. Има изключителна емоция. И никога, никога не разочароват.
Така че, ако търсите различно четиво, такова, което да ви разтърси... посегнете към тази книга и повече никога няма да я изпуснете от полезрението си. Ще се връщате към нея и историите ѝ отново и отново, а тя ще е там точно тогава, когато имате нужда от нея.
