“Шепнещите” – #9 история от поредицата на Джон Конъли за детектива Чарли Паркър

Обещах ви ревю (преди около две седмици) и ето го и него!

Книгата, за която ще говорим/пишем/четем днес, е малко по-различна.

От една стана, тя е девета част от поредица, но тъй като предишните части ги изчетох за последните горе-долу две години и трябва да опресня детайлите, направо скачам на нея.

От друга страна, жанрът е малко по-различен от всичко, за което до момента съм писала в този блог, а може би и по принцип. В това отношение “Шепнещите” за мен попада в една категория на трилър и мистерия с елементи на свръхестествено – комбинация, която мога да ви обещая, че ще ви остави приятно изненадани.

И така: представям ви моят поглед над “Шепнещите” – книга девет от поредицата романи на Джон Конъли за детектива Чарли Паркър.

Издава издателство “Прозорец”.

Оценка: ⭐⭐⭐⭐⭐

Бих искала да започна с кратко представяне на героя и поредицата. Както винаги, информация за автора ще можете да намерите на края на ревюто.

Трудно ми е да направя кратък очерк на Чарли Паркър, без да ви издам твърде много детайли от предишните книги, но ще се опитам. Главният ни герой е частен детектив, бивш полицай, който в началото на поредицата губи съпругата и дъщеря си от ръцете на жесток убиец и това променя живота му завинаги. От една страна той търси убиеца им, но по време на този свой кръстоносен поход за справедливост открехва вратата към една неподозирана стая от нашия свят, в която в сенките се спотайват опасности. А те са умни, търпеливи, лукави, изключително изобретателни и… експерти по човешките слабости…

Интересен детайл за поредицата, посветена на този герой, е фактът, че всяка една от книгите отделя внимание на един главен, специфичен сам по себе си общочовешки проблем. Така измежду страниците и редовете откриваме проблемите за расизма в миналото и днес под всички негови форми, насилието над жени и деца, наркотиците и още много. В “Шепнещите” Конъли поставя акцент върху войните и посттравматичния стрес, с който много от военнослужещи се завръщат сред тях.

Книгата започва с локация от Близкия Изток. Там преобладаващото към момента първо лице от поредицата отстъпва място на действие през очите на куратора на Иракския исторически музей. Той оценява щетите след разграбването на музея след поредното нападение, следствие от водените там военни действия и след кратка обиколка на музея става ясно, че липсват много експонати – включително и една кутия, която наглед няма никаква стойност.

Пренасяме се в САЩ, щата Мейн – локация, която знаем от предишните романи на Джон Конъли за Чарли Паркър, че има специално значение за нашия герой. Възвърнал наскоро разрешителното си за частен детектив, Чарли поема случай, който наглед е загубена кауза – разследване на самоубийството на млад ветеран от войната в Ирак, поверено на Чарли от бащата на младия мъж. Косвено обаче, според бащата, то е свързано с още два подобни случая с общи връзки между тях войната и… едно име – Джоуел Тобаяс. Но нищо не е такова, каквото изглежда и скоро историята се заплита и в нея влизат стари познайници с неизвестни мотиви, но обща цел и огромен залог.

Завладя ли ви краткото ми резюме?

Това, което аз винаги търся в една история, и което намирам тук, е голямото развитие и израстване на героя по време на всяка една от книгите, включително и тази. В това отношение Джон Конъли се проявява като изключителен психолог. Освен това, ще цитирам човека, препоръчал ми книгите, тъй като съм изключително съгласна с това негово изказване, авторът е “майстор на прозата” – веднъж потопили се в този свят и начина, по който автора пише, трудно ще оставите книгата преди да прочетете конкретната история до самия край.

Освен Чарли Паркър, Конъли изгражда добре и всички останали герои, което за мен е рядко срещано. Така, независимо дали ще четете за тях цяла книга, в две или три поредни книги или само в няколко страници – той е способен да ви накара да ги заобичате, намразите, презирате или съжалите (понякога по няколко едновременно) в няколко добре изписани реда.

В интерес на истината, прочетох “Шепнещите” може би най-бързо от всички останали книги от поредицата досега, и то не заради самия ѝ обем, колкото заради бързината на действието – тук то беше по-бързо и интензивно, което ми напомни за книги на един друг мой любим автор, Матю Райли, за когото ще ви разкажа друг път. Но имайте предвид, че приликите се изчерпват само с военната тематика и бързината на действието, защото, докато Райли акцентира върху екшъна, Конъли поставя светлината върху героите, психологическото им състояние и вътрешните им борби.

П.П.: Благодаря за препоръката за поредицата на Д. Василев!

П.П.2.: Благодаря на Рали от RoseRed's world Blog за прочита и обратната връзка преди публикуване, дори и да не успях времево да изпълня препоръките.

-----------

За автора:

Джон Конъли е роден през 1968 г. в Риалто, Дъблин. Още 6-годишен започва да пише истории, вдъхновени от детски предавания по телевизията. Завършва английска филология в Trinity College, а през 1993 и магистратура по журнализъм в Dublin City University. През 1991 г. записва курс по криминална фантастика – като част от обучението си в Trinity College. Повлиява се много от авторите Джеймс Лий Бърк и Рос Макдоналд. Открива, че за разлика от английските криминални романи, американските са по-пропити със съчувствие към жертвите, моралност, възмездие и спасение. Затова и през 1993 г., започвайки първата си книга „Всяко мъртво нещо” /първата книга и от поредицата за детектива Чарли Перкър, бел. ав./, Конъли избира за място на действието Америка – и по-точно Мейн, където е работил за кратко през студентските си години.

Информация: Уикипедия